Започва внезапно с болка, зачервяване и локален оток около засегнатата вена.		В близо 90% от случаите тромбофлебита засяга съществуващи вече разширени вени (варици) и поради това го наричаме варикофлебит.
		Болката в областта на възпалението е постоянна и водеща в симптоматиката. Причината е в разпъването което причинява образувалият се тромб във засегнатата вена.

В много редки случаи може да се получи тромбофлебит на видимо здрави вени, причината в повечето случаи е неизвестна. В определени случаи е резултат на травма, венозна пункция,поставяне на венозен катетър,  ухапване от насекоми.

Лечението е медикаментозно и хирургично. Като начало се поставят студени компреси и се третира възпаления участък с т. нар нестероидни противовъзпалителни средства, което намалява болката, но не може да ликвидира тромба. Приложението на антибиотици за лечението на тромбофлебита е абсолютно ненужно, тъй като става въпрос за асептично възпаление, тоест няма инфекция, но въпреки това близо половината болни идват на консултация при съдовия хирург с куп лекарства, сред които задължително риванол и антибиотик. (Гнойният тромбофлебит който налага лечение с антибиотик е изключително рядко срещано заболяване и обикновено е свързан с друго основно заболяване).

Доста често възпалението обхваща по-горни участъци и върви по бедрото към слабинната област. Това е т. нар "възходящ тромбофлебит" thrombophlebitis ascendens. Ако възпалението има тенденция да обхваща съседни участъци и оплакванията да се засилват се прибягва до хирургично лечение. Целта е да предотврати засягане на дълбоките вени или белодробна емболия.

Дълбоката венозна тромбоза (флеботромбоза), по същество е образуване на кръвен съсирек- тромб в дълбоките вени на крайниците и таза, най-често без предхождащи венозни проблеми. Основните причини са повишено кръвосъсирване, венозен застой, увредена венозна стена. В повечето случаи има пряка връзка с друго заболяване, продължително обездвижване, оперативни намеси - гинекологични, ортопедични, неврохирургични. Причина могат да бъдат туморни образувания в корема, белия дроб, малкия таз.

Диагнозата - дълбока венозна тромбоза обикновено се поставя с преглед, но ехографското изследване е най-ценно и показва къде точно е тромба, как се осъществява "аварийния" венозен отток и разбира се как протича разграждането на тромба след време.

Подуването може да обхване подбедрицата или целия крак. Кожата е синкава, топла. Запазени са пулсациите на периферните артерии.

Лечението за съжаление е само медикаментозно. За съжаление, защото хирургичното отстраняване на тромба би решило проблема незабавно /както това се прави при артериална тромбоза/, но уви, опитите за такова лечение в миналото и сега са показали, че на този етап съдовата хирургия не може да постигне задоволителни резултати, дори може да застраши живота на болния. Разбира се, в много тежки случаи се действа хирургично, за да се спаси крайника, но засега това се прави по строги показания, при единични пациенти.

Лечението започва с постелен режим, повдигане на крайника на нивото на гръдния кош, в началото се започва лечение с венозно приложение на Хепарин или подкожно приложение на нискомолекулни хепаринови инжекции, които се предлагат в готова форма под формата на шриц-ампула. Удобството на последните е еднократното приложение за денонощие и това позволява домашно лечение. Медикаментозното лечение се допълва с венотоници, по преценка на лекуващият лекар. Крайника освен това се пристяга с ластичен бинт, за ускоряване на венозния отток. След преминаване на острия стадий - 1-2 седмици, пациента минава на свободен режим и лечението продължава с медикаменти които се прилагат по схема индивидуално за конкретния случай. На този етап, ластичния бинт се заменя с ластичен чорап, който се носи няколко месеца или повече.

Поставянето на бинта е изкуство което се придобива с много опит, ето защо лекуващия хирург задължително трябва лично да постави бинта при първата консултация и да контролира как пациента или близките му правят това, на последващия контролен преглед. Ластичните чорапи са много видове с  различни размери и най-важното - различна компресия, която производителите обозначават на опаковката. Тъй като всеки случай е различен задължително се посочва на пациента какъв чорап да носи, как и кога да го поставя и сваля, колко дълго да го носи.

При правилно и най-вече навременно започнало лечение в повечето случаи се постига пълно възстановяване. При част от пациентите заболяването преминава в хронично - отока на крайника става постоянен или изчезва само след продължителна почивка с повдигане на крайника. С течение на времето се наблюдават и кожни промени - потъмняване, уплътняване на кожата на подбедрицата, поява на разширени вени, в по-напреднали случай-кожни язви. Това представлява картината на Хроничната венозна недостатъчност.