Разширените вени са често срещано и добре познато заболяване. По-чести са при жените и то най-вече във връзка бременността. При мъжете са по-рядко срещани, но обикновено при тях наблюдаваме по-тежките форми и усложнения.  Една от вероятните причините за това е, че мъжете като "по-малко суетни", по късно се обръщат към лекаря за  преглед и лечение.

Друга причина за настъпване на усложнения  е липсата на оплаквания или незначителни симптоми на болестта  при една голяма част от пациентите с разширени вени както мъже, така и жени. 

В по-старите ръководства по съдова хирургия е написано  къде на шега, къде наистина, че пациента сам поставя диагнозата разширени вени, а на лекаря му остава  "единствено" да проведе лечението.
Визуално разширените вени могат да се видят от всеки, независимо дали е лекар или не. Поставянето на диагнозата само по външни, видими признаци е крайно недостатъчно. Допълнителните изследвания, най-важно от които е ехографското изследване с дуплекс доплер ни показват "невидимите" участъци - устието на вената, състоянието на венозните клапи, наличие на инсуфициентни перфорантни вени, наличие на добавъчни вени, двойна вена, венозни аномалии. Без тези предварителни данни, лечението е обречено на съмнителен успех или на усложнения.

В много голяма част от пациентите има предварителна нагласа, че лечението винаги води само до временно подобрение, което е свързано разбира се и с примери за техни близки, оперирани и след известно време-връщане на същото положение или станали по-зле. За съжаление има истина в тези случаи, защото повечето от неуспешните опити за лечение са извършени от хирурзи неподготвени за лечение на съдовите заболявания или при болни с погрешно поставена диагноза "разширени вени".

Често при съдовия хирург идват пациенти с твърдата убеденост, че те са болни от "тромбофлебит", "вътрешни разширени вени" или просто "разширени вени". При прегледа обаче не се открива нито тромбофлебит, нито разширени вени,  да не говорим за незнайно от кого измисленото заболяване "вътрешни разширени вени".

Тъжното в тези случаи е, че тези пациенти с месеци и години се "лекуват" и вярват, че ще се излекуват с медикаменти, които освен ненужни са и достатъчно скъпи. В тези случаи най- често се установява заболяване на опорно двигателния апарат, плоскостъпие, лимфедем, червен вятър и други, по-редки заболявания.

	Схемата показва движението на кръвта във вени с нормално рабощещи клапи. При изправен стоеж и при движение, мускулите на тялото изпомпват кръвта към сърцето.
На този клип е показана ролята на мускулните съкращения за движението на кръвта във вените - т.нар. мускулна помпа	Тук се виждат здрави вени с работещи клапи и тяхното постепенно разширение, след увреждане на клапите
	В ляво - рабощещи венозни клапи, спират обратното движение на венозната кръв. В дясно - клапите са увредени, при изправено положение, кръвта се стича към долната част на крайниците.

	Най често локализацията на вените е в областта на подбедриците, от вътрешната страна или отзад.

 

Тук, разширените вени са в задната част на подбедрицата и са в зоната на малката подкожна вена vena saphena parva. Тя се среща в по-малко от 10% от болните като изолирана форма и по-често в съчетание с варикозата от зоната на голямата подкожна вена - vena saphena magna.

Варикоза в областта на vena saphena accessoria - клон на v. saphena magna

Една друга форма на заболяването е капилярната варикоза.

При нея по кожата на крайниците, главно по страничната част на бедрата но и другаде се наблюдават различни по форма капиляри, единични, групирани или обхващащи значителна площ.

Проблема е основно козметичен, но при възрастни хора, тези капилярчета понякога лесно се разраняват и причиняват малки но неприятни кръвоизливи.

	Разширените капиляри ще представя в отделна галерия, тук само за илюстрация варикоза от смесен тип-големи варикозни възли в съчетание с капилярна варикоза.
	Вени с обхващане на почти целия крайник - сравнително рядко срещани случаи.

Разширените вени са хронично заболяване с бавно развитие. В началния стадий болните нямат оплаквания, налице са единични варикозни възли и болните търсят лекарска помощ по козметични съображения.

В отделни случаи за седмици или 1-2 месеца вените значително се уголемяват. Това са случаите при които венозните клапи са работили на ръба на възможностите си и се стига до трайно увредено състояние.

С напредването на заболяването се появяват оток, дискомфорт, дори болки.

Обикновено след почивка и повдигане на крайника оплакванията намаляват, но с течение на времето стават постоянни.

Най-бързо се появяват вените у предразположени за това жени през бременността.

Същевременно, при част от тях при спазване на определен режим, след раждането вените частично или почти напълно "изчезват". Тук става дума не за класически разширени вени, а за т.нар флебектазии или "изпъкнали" вени.

По време на самата бременност лечение на разширени вени по правило не се провежда. За избягване на усложнения по време на бременността и по време на самото раждане се носят ластични чорапи или специални чорапогащи за бременни.

В по-напредналите случаи, разширените вени са придружени с оток, болки, уплътняване и пигментиране на кожата най-често в долната част на подбедрицата, венозни язви, различни по локализация и прояви тромбофлебити.

	варикозен дерматит
	кожни промени при хронична венозна недостатъчност
Показвам тези макар и неприятни за гледане снимки, за да илюстрирам усложнените форми на разширените вени, а също така да се знае, че и при тези случаи е възможно лечение:

Каква е ролята на съдовия специалист при наличие на венозно заболяване?

На първо място установяване на правилната диагноза и стадия на заболяването. За целта се преценяват оплакванията на пациента,  извършват се ангиологичен преглед, доплерова сонография и ехография. Въз основа на тези изследвания се предлага и подходящото лечение.

Най-често срещания въпрос който задават пациентите - защо се появяват разширените вени обикновено остава без отговор. Едва ли има еднозначно обяснение на причините на заболяването, съответно и начините за предпазване от поява на тези вени.

В случая по-важно е това, че има достатъчно сигурни възможности за лечение на заболяването в различните му стадии и форми.